САМООБЛЪЩÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самооблъщàя се, -àеш се, мин. св. самооблъщàх се, св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в или със следв. изреч. със съюз че, да. Неволно или умишлено убеждавам сам себе си (обикн. воден от висока самооценка), че нещо съществува, че е истина. – Имаше ли [Емилия] приятелки? – В последно време – ни една. А аз… Самооблъщавах се да мисля, че ги е прогонила заради мене, други хора не ѝ трябват. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 63. Той [Маскани] пишеше на своя брат: „Може би се самооблъщавам и този път, но съм убеден, че съставих една опера, напълно съвършена от техническа гледна точка“. Разв., 1925, бр. 193, 4. Вие не очаквате никой да ви учи, защото се самооблъщавате, че „всичко знаете“. ВМ, 1934, бр. 1, 5. След тази двойна победа император Никифор се възгордял в ума и в сърцето си и се самооблъщавал, че всичко това е постигнал заради своите правдини. СпБАН, 1937, кн. 54, 158.
– От рус. самообольщаться. – Друга форма: самооблощàвам се.